Всяка година, баба ми правеше своята Васильова пита. В семейството ми са смесени традиции и кулинарни практики от различни краища. Прабаба австрийка, прадядо грък, дядо руснак... Аз съм българче, обичам...
Във Васильовата питка слагаме и парата, и дреновите клонки. Питата се разрязва след полунащ, когато настъпи Новата, и става много добро мезе за шампанското. А и ако се остави, е вкусна две седмици. Не че у дома има такава трайност. Но години наред правех по една за нас и една за майка ми. Там се задържаше дълго, и когато ходех ми даваше по парченце към кафето. Сега тя вече е у дома и правя само една.
Омесва се меко тесто (докато спре да лепне по ръцете), разстила се в тавичка, намазва се с белтъка, украсява се с набождане с вилица - аз правя елхички с помощта на две вилици. По желание: може са се добавят стафиди, орехи, бадеми, ситно нарязани сушени смокини. Монетата, която поставям, предварително изварявам, а дреновите клончета давах на децата, сега вече на внука да нарисува и да нарече, за да се знае после кому какво се е паднало.